Опасни ли са бисквитките?

Опасни ли са бисквитките?
Натиснете върху снимката за да видите оригиналният
размер.

Мислите ли, че сте анонимни, докато ровите из Интернет или си мислите, че никой не може да разбере какви сайтове сте посещавали, докато сърфирате? Значи жестоко се лъжете. Вашето сърфиране из Мрежата може да стане достояние  по доста начини.



Когато искаме да посетим даден сайт ние въвеждаме адрес, като фактически правим заявка към определен Web сървър| т.е. компютър|, където се складира  сайта.
Ай пи-то е нашият адрес към който се отправя отговора на тази заявка, като за визуализация използваме уеб браузър благодарение на който виждаме страниците, които сме поръчали. Вече писах, че за да бъде възможна тази комуникация се използват мрежови протоколи, които се използват за предаване на информацията\ или още т.н. транспортни протоколи\, които предават информацията посредством малки пакети с данни. Когато разглеждате даден сайт Web сървъра оставя на хард диска ви малък файл с данни- който се нарича бисквитка. Когато посетим сайт, който създава cookies, вградени в страницата команди карат нашия браузър да установи връзка със сървъра на сайта. Сървърът изпраща обратно информацията към вашия браузър, която се записва на точно определено място на твърдия диск, като различните уеб браузъри съхраняват бисквитките си на различни места. Когато се обърнете към даден сайт сървърът изпраща заявка към браузъра да намери създаден преди това бисквитка . В отговор на запитването браузърът изпраща информацията на бисквитката.

Защо са необходими бисквитките?

-ако сте регистриран потребител на даден уеб сайт  по този начин се идентифицира вашата самоличност
- благодарение на него не е необходимо непрекъснато да попълвате формуляри или да се пререгистрирате.
-записват на хард диска ви вашето потребителско име и парола, които използвате всеки път при влизане в сайт.
-някои бисквитки записват покупките, които правите в онлайн магазините, следи се колко потребители посещават определени сайтове и т.н.

 Откъде идват заплахите?

Бисквитката на практика представлява база с данни,но с вашите данни! Къде сте били и какво или кои страници сте посещавали?Бисквитките съдържат URL на сайта и  кодове, които показват кои страници сте посетили. Ако сте въвели  e-mail адрес в сайта той също може да присъства в бисквитката.
 Посредством бисквитките може да се изведе цялата история на вашето сърфиране и действия в Мрежата, което вреди пряко на нашата анонимност. Някои компании тайно създават бисквитки на нашият хард диск с маркетингова цели или с цел СПАМ.Бисквитките  могат да съдържат следната  информация- потребител, компютър, уеб браузър и, преди всичко, домейн, обслужван от уеб сървъра, откъдето произхождат.  И както с  всякакви други лични  данни и тези могат да станат обект на атака. Като бисквитките могат да бъдат откраднати или "отровени".


Видове бисквитки

- Постоянни. Постоянните или записани бисквитки остават на нашият компютър, след като затворим  браузъра си. Уеб сайтовете ги използват за съхраняване на информация, например вашето име и парола за влизане, така че да не е необходимо да се регистрираме всеки път, когато посетим даден сайт. Постоянните бисквитки могат да останат на нашият компютър неопределено време.
-Временни. Временните или сесийни бисквитки се премахват от нашият компютър, след като затворим браузъра си . Уеб сайтовете ги използват за съхраняване на временна информация.Временните cookies се изтриват след като затворим прозореца на браузъра си(приключване на сесията).
 Спонтанно възниква въпросът може ли да се забранят изцяло бисквитките ? Да. Но тогава просто няма да имаме достъп до доста от  сайтовете т.е. това не е решение.


Какво е решението ?

1.Използване на помощни програми, които премахват бисквитките от нашият хард диск, като повечето предлагат комплексни услуги, като чистене на системният регистър, триене на времени файлове и т.н.
2.Използване на анонимни проксита за сърфиране.
3. Като използваме настройките, които ни предлага  всеки един уеб браузър.

Как да изтрием бисквитките?
 
Internet Explorer 7:

    * Отворете меню "Tools" в лентата с инструменти. |Инструменти|
    * Изберете "Internet Options".|Опции за Интернет|
    * Под секцията "Browsing History", натиснете бутон "Delete".|Хронология на браузъра| |Изтрий|
    * Изберете опцията за изтриване на бисквитки (cookies)"Delete"

Internet Explorer 6:

    * Отворете меню "Tools" в лентата с инструменти.
    * Изберете "Internet Options".
    * В секцията "Temporary Internet Files"|Временни Интернет файлове|, натиснете "Delete Cookies".|Изтрий бисквитките|

Firefox:

    * Отворете меню "Tools" в лентата с инструменти.
    * Изберете "Clear Private Data".|Изчистване на историята|
    * Уверете се, че "Cookies" е избрано.
    * Натиснете "Clear Private Data Now".

Opera:

    * Отворете меню "Tools" в лентата с инструменти.
    * Изберете "Preferences".
    * Изберете "Advanced".
    * Изберете опцията "Cookies".
    * Изберете "Manage Cookies".
    * Изберете уеб сайта, за който искате да изчистите бисквитките (cookies).
    * Изберете опцията "Delete".
  Ако браузъра ви е друга версия погледнете тук:

. . http://www.google.com/support/accounts/bin/answer.py?hl=bg&answer=32050



 Ако се чудите коя версия ви е браузъра за  Internet Explorer кликнете върху ,,Help" (Помощ) и след това - върху ,,About Internet Explorer" (Всичко за Internet Explorer).
За да видите версията, във Firefox: в Windows кликнете върху ,,Помощ" и след това - върху ,,Относно Mozilla Firefox"

Понеже не можем да блокираме всички бисквитки  най добре е  да позволим само временните такива, които траят само докато е отворен браузърът. За да направим  това ето и пътят.
За потребители на Mozilla Firefox:
1.                    От меню  изберете " Tools   "
2.                    Кликнете върху " Settings "
3.                    Изберете  "  Personal Data "
4.                    Задайте "Keep Cookies"|Разрешаване на бисквитки| да показва "until I close Firefox" (“докато затворя Firefox”)
                  .

За Microsoft Internet Explorer:
1.                    От меню "Tools" изберете "Internet Options"
2.                    Кликнете върху табулатора "Privacy" и след това натиснете бутона "Advanced"
3.                    Кликнете върху "Override automatic cookie handling"| Не използвай автоматично управление на бисквитките|
4.                    Задайте блокиране ("Block") на "first party" и "third party cookies”
5.                    Изберете "Always allow session cookies"|Винаги разрешавай сесия с бисквитки|. Именно тези са временните бисквитки.
.


 Тези опции ще позволят унищожаване на бисквитките при затваряне на работата ви с браузъра. В следващата статия ще разгледам използването на анонимните проксита, които също са добра алтернатива.

Как да скрием папките си от чужди погледи?

Как да скрием  някои папки?




Всеки има определена информация, филми, снимки и т.н. които не бихте искали да бъдат видяни от другите. И макар, че съществуват специализирани програми, които позволяват не само скриването, но и криптирането на папки, аз ще се спра на един не сложен метод. Не че той ще ви даде 100% гаранция, но той поне ще ви защити от случайно попадане и отваряне на папка, която няма как бъде отворена, ако не се вижда.

1. Отваряте някоя папка и отивате горе в лентата с инструменти на Tools  - View-
В списъка с предлаганите опции търсите Do not show hidden files and folders, където поставяте отметка и натискате ОК.
Ако сте с българско меню ще ви бъде още по лесно- пътят е Инструменти- Изглед- Не показвай скрити файлове и папки- ОК.

Т.е. задавате опцията. След като сте задали опцията идва ред на папката,която искате да стане невидима. Отивате на избраната папка и с десен бутон отивате на
Properties\Свойста\. Долу в прозореца правите отметка на квадратчето където пише Hidden\Скрит\. След, което ще ви се появи прозорец, който ви пита:
1. Дали да приложите промените само за тази папка - Сhanges apply only to this folder
2. Приложи промените за тази папка, подпапките  и файлове-Apply changes to this folder, subfolders and files

Избирате една от двете опции\ най добре е да съберете всичко, което искате да бъде скрито в една папка и да зададете точка 2.\
Натискате ОК. и папката  трябва да изчезне.
Ако искате да се появи по гореописаният начин отивате на Tools  - View- Show hidden files and folders
Или Инструменти- Изглед- Показвай скрити файлове и папки.
Маркираните папки ще се появят в бледо жълт цвят. След като свършите с тях пак може да ги скриете.

Когато сърфираме из Интернет, често в компютъра остават "следи", които са лесни за откриване т.е. с няколко щраквания вашият съсед или приятел може да разбере какви сайтове сте посетили и къде сте ходили. Ако държите на личната си неприкосновеност или най малкото не искате другите да разберат какво сте правили и кой сайтове \ особено порно сайтове\ сте посещавали ще трябва да се заемем със замитане на тези "следи", които изискват единствено няколко лесни настройки. По принцип тези настройки са зададени, за по бърз и лесен достъп до посетени Интернет страници или документи, но те са също толкова достъпни и за чужди лица, които ако са малко по компютърно грамотни ще изведат цялата история на сърфирането ви в Мрежата. Ще разгледам последователно някои елементарни техники които ще ни помогнат. Следва.

Домейни, Хост и Ай Пи адрес.Какво представляват?

Домейни, Хост и Ай Пи адрес.Какво представляват?



Понеже не всички са запознати с тези основни термини, които ще се налага да използваме при поддръжката и защитата на компютъра, реших да им направим кратък оглед.
Домейн- Най кратко казано това е името на даден уеб сайт под който го откриваме в  Мрежата.Или още уникално име, което сочи към дадена Интернет страница. Не могат да съществуват две едни и същи имена\ домейна\ за един и същ сайт. Ако решите да си направите сайт или блог той трябва да притежава име, за да бъде създаден и публикуван. Преводът на термина домейн означава област или част от територия в Интернет пространството, което ни дава нагледна представа. В Мрежта са се специализирали определени фирми, които държат правата за регистриране на домейни, като с тях усилено се прави бизнес, особено с по известните имена\домейни\, които могат да достигнат астрономически суми. За тази цел се подъръжат т.н. DNS-сървъри всеки от които отговаря за една или няколко зони на домейни и отговаря на заявките, касаещи определената зона.
DNS-сървърите могат да се определят още като система за имена на  домейни. Тези сървъри\ компютри\ са свързани чрез логическа йерархия, като всеки сървър има уникален Ай Пи адрес. Няма да се спирам подробно, но домейните са разделени на нива. Домейни от първо ниво  — например .com, .org, .edu и т.н. и
    Множество домейни на държавно ниво  — .bg (за България), .fi (за Финландия), .fr (за Франция) и т.н.

Тук идва и ролята на Ай Пи адреса. Какво представлява той?
Всеки домейн\ име на сайт\ съотвества на определено Ай Пи адрес. Ай Пи- то е точно адрес, който представлява поредица от числа-нещо като номера на вашият телефон- с който се осъществява връзка между два компютъра в Интернет. Комуникацията става през Интернет протоколите, за които вече писах. Той позволява на компютрите , които предават информацията, да знаят къде да я изпращат, а на компютрите, които получават информацията, да знаят, че тя идва от желаното местоназначение. Всеки компютър има Ай Пи адрес. Тоест това е адресният номер на компютъра! Например 213.45.78.5, 85.128.60.178 .
Но понеже е трудно хората да запомнят всички тези цифри    DNS    преобразува тези цифри в имената, които познаваме и въвеждаме в браузъра си, когато търсим някой сайт. Вместо да въвеждаме числа ние въвжедаме www.google.bg.. Т.е.DNS е системата, която превежда домейн имената към IP адреси. Всеки сървър в интернет има уникален IP адрес от вида 123.85.56.221. За да не се налага да помним такива адреси, DNS служи като телефонен указател и превръща домейн имената в IP адреси. Тази задача се изпълнява от DNS сървърите. Ай Пи адресите могат да бъдат статични т.е. не се променят или динамични т.е. числата се променят при всяка една сесия. Пример за динамични Ай Пи- та са тези на БТК, които предлагат статични единствено на бизнес клиентите си. Понеже Ай Пи- то на практика идентифицира вашият компютър както и неговият собственик ще се спра в отделна статия, за неговото занчение при защитата на компютъра.
И ако домейнът е името на сайта, DNS преобразува числата в имена, хостинга представлява мястото където се държи сайта т.е. компютър който играе ролята на Интернет сървър. Там се държи сайтът от където всеки в Мрежата има достъп. Аналагично има фирми, които се занимават с тази дейност- едвин вид  отдават под наем част  от компютъра наречен сървър! Хост ще ви трябва ако решите да направите собствен сайт- както и домейн- но с това се изчерва целта на статията. Надявам се тези термини вече да си по ясни и разбираеми, когото стане въпрос за защита на компютри, програми или защита от вируси тъй като те са често използвани. Следва.

Какво представляват протоколите?

Какво представляват протоколите?

Може би не всички знаят, че заслугата днес да ползваме и да се радваме на Интернет е на военното ведомство на САЩ, които в опит да създадат компютърна мрежа свързваща компютърните мрежи на военните бази с други радио или сателитни комуникационни средства, създават все още експиременталната мрежа тогава ARPAnet. Възниква един проблем обаче. За да могат компютрите да комуникират в мрежа както и да се осъществи пренос на данни се появява необходимоста от определени правила и стандарти за комуникация или т.н. протоколи. За да изпратим електронно съобщение се нуждаем от протокол. За да отворим дадена уеб страница също се нуждаем от протокол. Т.е. това е езика на който си говорят компютрите и за да се разберат те трябва да говорят на един и същ език т.е. да използват един и същ протокол. И понеже в началото е са се появявали доста от този тип езици се е наложило да се стандартизира или да се приеме един, основен, който фактически да може осъществи целта. Така се е появил OSI модела, който  дава отговор на много задачи извършвани при преноса на данни от компютър до компютър. С няколко думи:

По същността си Интернет представлява мрежа от компютърни мрежи.   Всяка мрежа, която ще бъде включена в Интернет трябва да работи с набор от протоколи за комуникация, известни като Интернет протоколи.


 Всеки протокол  работи в различен слой на OSI модела.  Терминът „протокол" често се използва за означаване на мрежовите/транспортните протоколи — тези, които работят в слоевете 3 и 4 на OSI модела.

Кои са основните видове протоколи, които се използват в Интернет?

TCP/IP е моделът за комуникация между компютрите, който се използва в Internet и в почти всички други съвременни компютърни мрежи. Този модел се състои от много протоколи, като ключова роля имат протоколите TCP (Transmission Control Protocol) и IP (Internet Protocol). Този модел е създаден 1980г. именно защото дават възможност, за единен начин на комуникация   между компютрите и пренос на данни.   Като информацията се транспортира на пакети, за които вече споменах тук, които пакети могат да бъдат модифицирани или манупилирани , за да се направие опит за проникване в чужд компютър.

Протоколите са тези, които  движат пакетите  от данни.

Всеки пакет има комплект хедъри прикрепени към него. Хедъра представлява няколко бита информация прикрепена към всяка порция данни и най-често съдържа детайли за маршрута и адреса. Всеки протокол прикрепя свой хедър към пакета, всеки пакет може да има няколко хедъра прикрепени към него. Хедърите позволяват данните да бъдат възстановени в оригиналния им вид при получателя.


 Задачата на TCP  е да организира и поддържа информацията, която се предава между точка Х и точка Y.Грижи се, за пакетите, които пътуват, тяхното транспортиране и тяхното правилно сглобяване, докато протоколът IP задава правилата за адресиране на компютрите и правилата за отдалечен обмен на пакети между тях. Повечето от нас знаем, че  всяка машина има собствен IP-адрес.  IP е протокол за комуникация. Данните, която трябва да се предаде, съдържат адреса на подателя, адрес на получателя и други  данни.Накратко казано, мрежовите протоколи представляват система от правила за обмяната на информация между процеси или компютри, които са свързани в една компютърна мрежа. Комуникацията в тази мрежа се базира на множество протоколи с различни функции и се осъществява посредством обмяната на съобщения (пакети).

Други протоколи:

UDP,PPP,FTP,HTTP,SMTP,POP3- на които нямам да се спирам. Целта на статията е да придобием обща представа и запознаване с някои основни термини, които ще ни са необходими при защитата и поддръжката на компютъра. Ако не ги знаем ще ни бъда доста трудно примерно да настроим една защитна стена,а дори и антивирусната си програма. Следва.

Защитни стени. За какво служат?

Защитни стени

При опасностите пред които сме изправени при ежедневното ни сърфиране в Мрежата една от задължителните мерки, за цялостната защита на компютъра е инсталирането на защитна стена. Какво представлява защитната стена? Най просто казано защитната стена е стражар, застанал между вас и Мрежата!   Работата на този стражар е да следи какво преминава както в едната така и в другата посока по пътя наречен мрежов трафик. Защо ни трябва защитна стена?
За да отворим даден сайт ние въвеждаме определен адрес в браузъра, който ползваме. Нашата заявка отива до сървъра\ който също представлява компютър\ откъдето ни отвръщат с малък пакет данни, който се преработва от браузъра и така виждаме графиките и текста, които се появяват на монитора ни. Тези пакети с данни\ за които се грижат мрежовите протоколи\ обаче могат да бъдат манипулирани тоест заразени! Без да разберем в компютъра ни може да се промъкне трояснки кон само със отварянето на дадена страница.  А  това което може да направи един троянски кон изобщо не е за подценяване. С него хакерът може да управлява компютъра ви от разстояние, да изтрие файловете ви или да открадне номерата на кредитната ви  карта, паролите ви и т.н. Манипулираните файлови пакети могат да съдържат и spyware (шпионски софтуер), който изнася личната ви информация обратно в интернет. И най-лошото е, че ние няма да разберем  нищо от това. Ето защо една от задачите на защитната стена е да филтрира тези пакети, за да може своевременно да блокира тези, които  могат да ни навредят!

Нещо повече.

Докато сме свързани с интернет, всеки хакер би могъл да провери компютъра ни (по IP) за отворени връзки, така наречените портове. Чрез тези входно-изходни пунктове компютърът обменя информация с интернет. Отворен порт, който не се използва от компютъра, може да се използва от хакера и той да получи достъп или дори контрол над нашата система.
 Една от задачите на защитната стена е също и грижата, за тези портове като мрежовите адреси могат да бъда преобразувани, а номерата на портовете заменени. Целта е да се избегнат директни атаки, които ще  позволят проникване в компютъра ни.

 С няколко думи опсаностите са реални и ето защо  ще наблегна на защитните стени. Макар  при тях да има повече терминология тяхното познаване и начин на действие е наложителен. Ще приложа и списък с по  известни , безплатни защитни стени, които могат да се изтеглят.
                                                                                               Следва

Как да изберем антивирусна програма? Трета част.

След като разгледахме някои основни техники, за разкриване на вируси и зловредни програми сега е време да разгледаме някои основни компоненти на антивирусната програма, които ще ни дадат обща представа. Не е необходимо да ставаме "тесни" специалисти! Когато отиваме да си купим мобилен телефон ние се интересуваме какви есктри има като сме  запознати с повечето функции. Същото е и при избор на антивирусна програма. Целта на този блог е да станем по грамотни когато става дума за защитата и поддръжката на нашият компютър.

Всяка антивирусна програма предлага своите компоненти, които постоянно се подобряват.


Например в официалните им страници може да прегледате какви компоненти предлагат AVG Anti-Virus Free Edition и Безплатно avast! 4 Home Edition за защита. И двете са безплатни! Веднага прави впечатление, че AVG Anti-Virus Free НЕ предлага в безплатната си версия Anti-Rootkit защита, докато Безплатно avast! 4 Home предлага такава! Това е един прост пример за един сравнителен анализ, който няма как да направим ако не сме наясно примерно какво е Rootkit ? Може да проследите линка, за да разберете. Макар че, за тази заплаха е най добре да се използват специални програми, за тяхното откриване.

Кои са основните компоненти на една антивирусна програма?

- Резидентна защита или още защита в реално време. Тази защита се провежда докато сърфираме, а нейната цел е недопускане на вирусите до компютъра ни. Когато навлезем в някой заразен сайт резидентната защита се задейства и започва да пищи. Достатъчно е да прекъснем връзката със даденият уеб сайт, за да елиминираме  заплахата.

- Проактивна защита. Целта на проактивната защита е да улавя вируси, които все още са нови и липсват във базата данни със дефиниции. Виж тук! Подозренията за вирус се поставят във изолирана среда, където се тестват.

- Евристичен скенер . Този скенер вече е задължителна част от всяка една антивирусна програма. За какво иде реч? Обикновените скенери, които работят със определена база данни разпознават вируса само ако го имат като дефиниция. Т.е. те не биха могли да идентифицират нов вирус! Точно затова е евристичният скенер. Той следи поведението на файловете посредством допълнителни алгоритми, които изследват поведението на файла, и ако някой му се стори подозрителен ,понеже няма ясна дефиниция, скенера докладва за вирус или за съмнителен файл. Не е задължително файлът да е наистина заразен. Тяхната работа е да ловят все още непознати, нови вируси ето защо такива грешки са нормални при евристичният метод. Фалшивите сигнали обаче все повече намаляват със тяхното развитие. Повтарям се на места, но повторението е майка на знанието. 
- Файлов скенер Вече споменах за това,че всеки едни файл има определени характеристики и контролни суми. Файловият скенер прави сравнение на тези данни. Антивирусната програми може да се опита да възстанови\излекува\ данните на файла, но понякога това се оказва невъзможно и файлът трябва да бъдет изтрит.

И също както при мобилните телефони всяка антивирусна програма предлага едни или други "екстри", като самозащитни модули\ някои вируси се опитват да изключат антивирусната програма\, атнти спам защита, модули за защита при директи съобщения - все неща които са обяснени в резюметата на предлаганите продукти. След като вече сме наясно със основните термини, които са задължителни, информация за всяка една антивирусна програма можем да намерим навсякъде в Мрежата. Какъв мобилен телефон\ антивирусна програма\ ще изберете зависи от нашата информираност. И не забравяйте! Няма по голяма заплаха от самите нас! Ако нямате "хигиена" на сърфиране и най добрата и платена антивирусна програма не може да ни опази. За това какви основни правила трябва да спазваме, за да се предпазим от заразяване ще посветя следващият си пост.

Как да изберем антивирусна програма? Втора част.

 Чели ли сте ревютата  на предлаганите антивирусни програми ? Попадате на някакъв сайт и там започват да ви хвалят "най" добрата програма като ви извеждат множеството характеристики и неща, които прави \ пази\ определената антивирусна програма. Ако сте начинаещ, а дори и от доста време потребители, нищо няма да разберете от предлаганите термини. Ето защо при избор на антивирусна програма хич не е зле да сме запознати с някои основни термини и начини посредством, които работи една антивирусна програма. Ако искаме да се доверим на нашата преценка. За това и започнах първо с някои от основните видове вируси! И макар те да не се изчерпват със тази класификация-основното, което трябва да научим и целта  е :
1. Как работят вирусите ?
2. И как работят антивирусните програми, за да ни предпазят от вирусите.
Само ще отворя една скоба, че вирусите представляват компютърен код, а целта на всяка една антивирусна програма е да открие този компютърен код, чиято цел е да навреди на нашият компютър или да открадне нашите лични данни. За тази цел антивирусните програми използват  т.н. енджин \ антивирусно ядро или двигател\ като прилагат определени методи на откриване.  Антивирусното ядро е основна част на всяка една антивирусна програма. Неговата работа е да открие вируса преди да е заразил хард диска ни, а това става чрез :

- Търсене по сигнатура. Този метод се използва от самата поява на антивирусните програми.
Зловредните кодове притежават уникална сингатура, посредством която могат да бъдат открити. Тази технология на търсене позволява добра скорост и възможност за откриване на няколко вируса с една сигнатура.

- Търсене по контролни суми. Това пък какво е ? Всеки файл притежава определени харктеристики! Като дължина на файла, файлови атрибути, адрес на файла в диска и други, които  образуват  уникална контролна сума. Тази уникална контролна сума зависи  от зададените характеристи, които могат да бъдат тези или други, като по този начин за всеки файл се извежда т.н. контролна сума.  Антивирусната сканирана и когато открие промяна в характеристиките извежда информация за  зараза, понеже по принцип вирусът винаги инициира такава. Все пак успехът на този метод зависи от начина по който се образува контролната сума, но ако някои вируси могат да бъдат открити чрез този метод - други НЕ може! Защо? Казахме, че вирусите представляват компютърен код и когато той бъде открит се преминава към неговото елиминиране. Други вируси -например стелт и полиморфните - обаче имат способността да променят своят код в движение, да се прикриват т.е. да мутират Виж тук. Стелт вирусите могат да "излъжат", че с контролната сума всичко е наред докато дефакто файлът е заразен. За да се открие тази порода се прилагат други методи

-Криптоанализ. Даден код може да се криптира т.е. използва се защита за неговото откриване. За да се дешифрира този код е необходим т.н. ключ. И понеже споменатите по горе вируси използват този метод антивирусната ни програма трябва да използва тази технология понеже полиморфните вируси няма как да бъдат открити посредством метода на сигнатурата.

- Един друг метод използван за откриване на този вид вируси е т.н. статистически анализ.
Прави се  сравнение на честотата на използваните команди въз основа на които се прави извод за заразяване.

- Как обаче стоят нещата когато всеки ден излизат нови и нови модификации на вируси. Ако антивирусната  ни програма няма във своята база с данни определена дефиниция -тоест определен вирус- тя няма как да го открие! И тук идва задължителния за днешните антивирусни  програми евристичен метод! Чрез него се прави опит да бъдат хванати непознати за програмата вируси, които иначе няма как да бъдат уловени. Всяка антивирусна програма разработва свои способи за тази си цел. Някои сканират всеки файл като търсят части от зловреден код. Други използват един друг метод наречен емулация, които отделят вируса \или подозрениета за вирус\ във изолирана среда където  го подлагата на разни тестове за да достигнат до истината. Когато вирусът е открит могат вече да се прилагат стандартните методи.
  Това изобщо не е всичко. Това са  само начините , които всяка една антивирусна програма трябва да ползва , за да бъде в крак със вирусите. В следващият пост ще разгледам основните компоненти или части на една антивирусна програма, които се предлагат.Като резидентната защита, видовете скенери и т.н! 
 Надявам се да сте малко по наясно следващият път когато ви се наложи да изберете или искате да смените антивирусната си програма.

Как да изберем антивирусна програма?

Как да изберем антивирусна програма?


  Ако очаквате някой да ви потвърди коя  е "най" добрата антивирусна програма едва ли ще получите категоричен отговор. Същият принцип важи и при избор на браузър или защитна стена. Поради простата причина, че всяка една програма има както своите недостатъци така и своите предимства. Аналогично своите подръжници и своите противници!

Как все пак да изберем антивирусна програма?

Основното при антивирусните програми е че няма такава, която да лови на 100 % всичко. Авторите на вируси са винаги с една крачка напред и дори най надеждната антивирусна няма да може да ви защити ако новопоявилият се вирус не е прибавен към нейната база с данни, макар че се използват евристични методи, за откриване на непознати дефиниции.  Ето защо основно правило е редовното, автоматично обновяване на дефинициите т.е. на базата данни  посредством, което се прибавят новоизлезлите вируси. Колкото по често една антивирусна програма обновява дефинициите си толкова по добре.
И макар да няма антивирусна, която да можем да определим като "най" има една група достатъчно известни антивирусни програми, които се конкурират помежду си и от които можем да направим своят избор. Еда ли има някой, който да не е чувал, за Kaspersky ,  NOD32 , AVG или Norton.

Разбира се това са само част от плеядата известни програми, които стават обект на множеството  спорове във специализираните форуми.
 Според  тестовата лаборатория AV-Test.org направила  поредния независим тест на 33 антивирусни продукта през 2008г.\ не знайно защо обаче бяха обявени за продукти на 2009г.\  сред лидерите в тестовете  е новото поколение AntiVir (Avira), Avast!, Norton Internet Security и Kaspersky Internet Security 2009. Искам да отбележа, че тези проучвания са малко условни и такива се правят от доста лаборатории, но все пак

               те могат да ни дадат една обща представа, за развитието на антивирусни програми, както и за "най" добрите, които обикновено попадат в първата десятка.

Според този тест един от най-добрите антивируси по всички позиции е Norton Internet Security 2009 beta, показал високи резултати в откриването на вируси (98,7%) и шпионски и рекламни програми (95,4%). Той се обновява на всеки 10 минути (за месец по време на тестовете са регистрирани повече от 6000 ъпдейта). Друг тест към днешна дата можа да го изведе на втора или трета позиция, но това няма толкова голямо значение. Ако обаче Norton попадне на 20 място ще трябва да се замислим дали тя ще бъде нашият избор. Междувременно се развиват както вирусите така и другите антивирусни програми, които се стремят всякак да вземат връх на пазара! Моята препоръка е - направете едно сравнително изследване във Гугъл, което да ви даде обща представа, за най актуалните антивирусни програми към момента. Всякакви тестове, мнения, препоръки ще се окажат от полза\ информация колкото искате\, ако наистина държите на своята безопасност във Интернет!

Друг съществен фактор при избор е целта на антивирусната програма. Какво ще защитавате? Малък бизнес или ви трябва антивирусна, за локална мрежа? Или сте просто домашен потребител?  Всички компании предлагат отделен софтуер както за бизнес потребители така и за домашни. Без проучване обаче няма да минете- особено ако смятате да развивате бизнес! При съвремените заплахи обаче свързани със социалното инженерство, като Фишинг, Фарминг и др. дори домашните потребители трябва да са внимателни в избора си, ако смятат да извършват он-лайн плащания! Достатъчен е един кейлогър или троянски кон, за да стигне до номерата на вашите кредитни карти и банкови сметки.  |Ако термините са ви непознати последвайте линковете| Заплахите не са за подценяване! Според последни проучвания тенденцията за социална инженерия все повече се увеличава.

За домашните потребители най съществен се оказва факторът дали антивирусната програма е фрий или платена! Макар, че при всички случаи платените аналози са по  добри, понеже не можем да си позволим да плащаме- ще трябва да избираме от безплатният набор от тези програми. По добре да използваме безплатни отколкото кракнати програми, които като нищо могат да се окажат носители на вируси. По известни такива са Avast, AVG и някои други. Независимо обаче дали ще избираме платена или не платена антивирусна програма не е зле да познаваме основните компоненти  от които е изградена всяка една, за да сме наясно, за какво всъщност става реч.

Една от основните части на антивирусната програма е така наречения антивирусен двигател . Следва.

Кийлогър, това пък какво е?

Кийлогър, това пък какво е?



Изключително опасна програма, която следи  всеки натиснат клавиш! Ако сте решили да купите нещо онлайн и сте заразен кийлогарът ще прихване  номера на кредитната ви карта, който въвеждате от клавиатурата. Някои по интeлигентни кийлогъри могат да правят дори скрийншоти\ снимки на вашият компютър\, които след това се изпращат на авторите. Които на свой ред ще  просто ще ви окрадат!

Какво можем да направим?


1. Защитната стена е задължителна.
2.Инсталирайте си качествена антишпионска програма и редовно я обновявайте.
3.Използвайте приложение, което автоматично попълва данните ви в различни онлайн формуляри като Password Magic.
Този тип програми съхраняват личните ви данни и с тях попълването на стандартните бланки в Мрежата става с едно натискане на бутона на мишката. По-важното, обаче, е, че по такъв начин вие няма да въвеждате данните от клавиатурата и дори и кийлогърът  няма как да запише  данните ви.
4.Използвайте виртуална клавиатура при съмнение.

Adware, Downloader и Trackware и други вредни програми!

Adware, Downloader и Trackware и други вредни прогами!

Adware
Програма, която създава обяви/реклами във вашия компютър.
Авторите включват в тези приложения допълнителен код, който пуска реклами в изскачащи прозорци. Оправданието е, че адуерът позволява цените за потребителя да остават поносими. Понякога обаче в него се включва код, който проследява персоналната информация за потребителя и без да го известява за това, я предава на трети лица.
Когато инсталирате нещо на Вашият компютър от голямо значение е внимателно да прочетете лицензното споразумение и изявлението за поверителност на Вашата информация. Понякога включването на нежелан софтуер в инсталацията на желан такъв е документирано, но чак в края на лицензното споразумение.Адуерът може да показва реклами в браузъра, да отваря търговски сайтове и да събира информация за маркетингови проучвания!








Trackware
Основните функции на тези инструменти са да събират информация за крайният потребител - посещавани страници, ключовите думи при търсене в интернет, информация за компютъра и друга персонална информация на потребителя. Бисквитките (Cookies) са пример за събирачи на данни. Бисквитките (cookies) получени от посещаването на някои страници, биват засечени като събирачи на данни (trackware)


Downloader

Задачата им е да изтеглят и инсталират нежелани файлове или програми, дори без да се изисква разрешение или да се предупреждава потребителят. Тези програми са изключително опасни, защото позволяват да се свалят и инсталират много червеи и вируси, без знанието на потребителя!  Често свалят троянци, чиято цел е да съберат личната ви информация от компютъра!


Червей (Worm)

Злонамерени програми, които сами се копират от една система в друга, вместо да заразяват файловете, разположени в компютъра.


 Компютърният червей не се нуждае от прикачване към вече съществуваща програма. Те се разпространяват, като използват пролуки в операционните системи.
Потребителите трябва да бъдат внимателни, когато получават електронни писма от непознати и неизвестни податели и не трябва да отварят прикачените файлове в тях или да посещават уебсайтовете, към които сочат писмата.Червеите се   разпространяват по мрежите и не променят файлове или boot сектор. Те получават информация за IP адресите на други свързани машини и разпращат свои копия. Червеите понякога създават работни файлове на поразените РС-та, но могат изобщо да не се обърнат към ресурсите им (с изключение на оперативната памет).
Червеят използва адресите, за да изпраща заразени имейли и често подражава (или подвежда) на адресите в полето "От" в последователни имейл съобщения, така че тези заразени съобщения да изглеждат изпратени от някой, когото познавате. След това червеите автоматично се разпространяват през имейл или  мрежи .Мрежовият червей се копира и разпространява по мрежата, Интернет червея се разпространява чрез Интернет и т.н. Вече има информация, че  първият вирус за iPhone,   плъзнал сред телефони с отключена файлова система е червей.


Какво е Exploit?
Тези програми използват уязвимости в други програми (например в операционната система на даден компютър), като се опитват да позволят достъп на външен човек до компютърната система на даден потребител.


Какво е ВНО (Browser Helper Object)?
Това е добавка в браузъра, която разширява способностите му. Не всички добавки са вредни, някои са доста полезни даже, като например Google toolbar. В тази категория влизат добавките, които изпращат персонална информация към собствениците си (или трети лица), записват Вашите действия в Интернет и дори показват реклами.

Какво е Flooder?
Това са програми, които изпращат огромни количества информация към компютър или мрежа с цел претоварване и блокиране на връзката й към Интернет или към локалната мрежа.


Какво е page hijacker?

Това е приложение, което се опитва да придобие контрол над стартовата страница и да я замени с друга, избрана от него. Това също е малка заплаха за сигурността, но е доста дразнещо. Повечето крадци на страници използват прикрити техники и умело подбрани диалози за своето инсталиране на компютъра. Обикновено те извършават едно или повече от следните неща:
- промяна на страницата за търсене с друга
-промяна на началната страница на браузъра с тази на дадена компания, която си е платила. Често началната страница се сменя с порнографска
-пренасочване на отваряните страници към сайт на компанията, която си е платила за това.

Рууткит

Рууткит

Що  е рууткит?

Технология за скриване на стартирано приложение или записани файлове от операционната система.Тези файлове не се показват в Windows Explorer, активните им процеси не се регитрират в Task Manager, при това много от антивирусните програми дори нямат възможностите да засичат рууткитове.


Освен да дават достъп на хакера като root (супер потребител), тези набори се грижат за укриване на собственото си съществуване и действия.
Към руткита влизат и останалите хакерски програми, работещи на превзетият компютър - снифъри, скенери, троянци. Обикновено изпълнението на такива програми на чуждия комютър е целта на превземането.Добре работещият руткит може да бъде неоткриваем. Той не оставя следи по логовете.  Показва фалшифицирани конфигурационни файлове и/или ключове в регистратурата, от които не личи неговото стартиране. Показва фалшиви данни за работещите процеси и натоварването на процесора. Не дава да се видят, променят или трият неговите файлове. Накратко: работещият на този компютър вижда не истинското положение, а това, което му показва руткитът!
За работещ руткит може да възникне съмнение само по усет -„тази система не е натоварена, а бавно работи“ или по логове на мрежовата му активност, правени не на този компютър, защото руткитът и тях ще покаже фалшифицирани.Руткита се качва без знанието  на потребителя, ако той ползува функцията AUTORUN  еханизми и техники, чрез които зловредни програми, вкл. компютърни вируси, шпиони и троянски коне, се опитват да се скрият от антивирусни програми и други приложения за сигурност на Windows. Класифицирани са някои основни видове:

1.  Устойчиви Rootkits - Устойчивият rootkit е такава зловредна програма, която се активира при всяко рестартиране на компютъра. Тези програми съдържат код, който се съхранява в регистъра или файловата система и се стартира без потребителска намеса
2. Зависещи от паметта Rootkits - Зависещите от паметта rootkits са зловредни програми, които нямат устойчив код и са записани единствено в паметта. Поради тази причина те не оцеляват при рестартиране на операционната система.
3. User-mode Rootkits - Има много методи, чрез които rootkits се опитват да останат незабелязани. Когато дадено приложение (например Windows Explorer) изведе списък със съдържанието на една директория, user-mode rootkit програмата ще прекъсне и модифицира изходните данни, за да премахне следите от присъствието си, които иначе биха били открити лесно.
4.  Kernel-mode Rootkits - Kernel-mode rootkits са много опасни, защото работят на едно ниво с операционната система и по този начин могат да манипулират информацията, която тя извежда. Това прави тяхното откриване много трудно. Обикновено се налага сканиране на хард диска от друга операционна система или неговото форматиране. Често използван метод за прикриване на присъствието на един процес е като бъде изтрит от списъка със заредените в ядрото на операционната системата процеси. Така той ще бъде невидим за програми като Task Manager или Process Explorer.

Някои препоръки:



1. Потърсете антивирусен софтуер, който предлага защита срещу рууткитове.
2.  Използвайте рууткит детектор, като този на Sysinternals – RootkitRevealer или Blacklight на F-Secure
3.  Внимавайте какви сайтове посещавате. Какви програми теглете. Най добрата защита е превантивна.

Как могат да откраднат парите ви през Интернет?

Как могат да откраднат парите  ви през Интернет?

 Както вече отбелязах, ако целта на авторите на вируси е била предимно по висока йерархия т.е. целта е да се изяви най добрия към днешна дата се наблюдава тенденция за комерсиализация на писането на вредоносни програми. Т.е. все повече хора мисля как да спечелят от тях, а не толкова да  се доказват!  Макар да има някаква условна класификация на типовете вируси - те все по често се комбинират и взаимстват техниките си една от друга, за по успешно преодоляване на защитата. Ето защо е задължително дефинициите на антивирусната ви програма да се обновяват автоматично и редовно! Дефинициите представляват база данни, която трябва се обновява всеки ден.

Има три основни начина да откраднат парите ви чрез Интернет

1. Фишинг.
На английски това значи риболов, като целта е ясна. Ако получите имейл на електроната си поща от банка, която ползвате или разплащателна система, която изисква личните ви данни и\или парола - бъдете нащрек!  Обикновено имейлът съдържа линк към фалшива уеб страница, която изисква осъвременяване на  пароли, номера на кредитни карти, банкови номера и др.Фалшивите уебстраници изглеждат досущ като истинските. С няколко думи схемата е следната - софтуера генерира изкуствено имейли и изпраща съобщения, че има проблем с данните на потребителя. Затова той трябвало да изпрати име и парола до обслужващата го банка. 
 Troj/BankAsh-A  е нова “порода” автоматичен вреден софтуер, наричан и малуер, създаден, за да прониква в PC-та, да събира лични данни и да ги изпраща на киберпрестъпниците.
Програмата, тип “Троянски кон". се внедрява тайно в нечий компютър и кротко спи или просто чака, докато потребителят не се опита да се свърже с няколко предварително подбрани банкови сайта. Тогава програмата, тип “Троянски кон”, влиза в действие, превзема браузъра и показва фалшива уебстраница. Фалшивите уебстраници изглеждат досущ като истинските. Както виждате вирус-програмите евоюлират, а последният пример е много близък до още по сериозната заплаха наречена

   2. Фарминг.

При него, когато жертвата напише в уеб браузъра си даден интернет адрес, вместо него ще бъде отворен фалшив уеб сайт, който е точно копие на оригиналния. Просто изписвайки интернет адреса на определена финансова институция, зловредна програма ви праща към фалшив сайт с идентичен или сходен дизайн. Тази измама е на много по-високо технологично ниво и много често потърпевшите от нея изобщо не разбират навреме, че са били излъгани.

3. Вишънг
Предлага имейли , които съдържат телефонен номер, на който се препоръчва да се обадят потребителите, за да "потвърдят" данните си. Още по-нов хит в този тип кражба е заразяването на компютъра с вирус, разкриват експертите. С него престъпникът получава пълен достъп до всички данни от компютъра на жертвата, в това число и банкови сертификати. След като крадецът се сдобие с данните на жертвата, източването на сметката вече е лесно.
Все пак обаче вие също трябва да сте нащрек от предупреждения на вашия браузър, че сертификатите са ви невалидни, в случай че фарминг атаката е много дълбока.
 Най добрата защита освен антивирусните програма е превантивната защита!


1.Не посещавайте съмнителни сайтове – сайтовете с пиратско съдържание обикновено съдържат зловредни програми

2.Ако получите писмо, в което се иска да потвърдите някаква парола, не се подлъгвайте да го правите. Има много такива писма, които искат да попълните данните си от кредитната ви карта като се опитват да ви убедят, че са изпратени от вашата банка, електронен сайт за търговия и др.



3.Винаги се отнасяйте сериозно, когато някой изисква лична информация от вас. Особено ако използвате една и също парола, за всички сайтове в които сте регистрирани. Няма да е трудно да проникнат и в останалите ви акаунти.
4.Не посещавайте съмнителни сайтове – порно, кракерски и други. Те може да заразят вашия компютър.
     5.. Добре е от време на време да изтривате кеша и бисквитките (cookies) на браузъра си, защото има възможност да съдържат зловреден код.


6.Използвайте  универсалният електронен подпис

7.Потребителите трябва да знаят, че никога обслужващата ги банка няма да им поиска потребителско име и парола, нито пък ще събира подобни данни по телефона.

8. Винаги въвеждайте ръчно уебадреса или сложете сайта на вашата банка като стартова страница, вместо да използвате препратки и хиперлинкове.
  9. Внимавайте за иконка катинар в лентата с инструменти на браузъра, която индикира, че посетеният от вас сайт е сигурен и защитен.
10. Използвайте някои от многото безплатни антифишинг ленти с инструменти, която ще ви предупреди, ако влезете в познат фишинг сайт. Една от най-известните е тази на Netcraft – http://toolbar.netcraft.com.

Троянски кон

Троянски кон

Троянските коне най-общо казано са програми, които работят като скрити процеси на даден компютър и дават пряк или косвен достъп на външни лица до личната информация на потребителя. Злонамерена програма, за която се твърди, че притежава някаква полезна цел. Троянските коне не се размножават като вирусите и не се разпространяват като червеите,
а дори би могъл да се използва от злонамерени трети лица за извършването на атаки върху други мрежи.
Троянците, често са използвани, за да се получи таен достъп до системата, на която са инсталирани т.е. някой отдалечено да контролира компютъра Ви. Примери за такива троянски коне са NetBus, SubSeven, Back Orifice. Той създава ключове в т.нар. регистър (registry), откъдето си осигурява начално стартиране, когато се стартира операционната система. След като се зареди в паметта, той действа на принципа на сървър и отваря един или повече порта, чрез които злонамерени личности, използващи клиентска програма, пригодена да работи с дадения вид троянец, биха могли да използват заразения компютър. Клиентите често придобиват пълен контрол над компютъра и могат дори да местят курсора на мишката върху монитора, както и да четат, трият, или качват файлове.
Превземането на канали в IRC, изтриване на съдържание от твърдия диск, кражба на поверителни данни (пароли, информация за банкови сметки и кредитни карти) и др. са също едни от основните им цели.  Според статистиката на една антивирусна  компанията броят на банковите троянци, чието основно предназначение е кражбата на пароли, се е увеличил с 186% между четвъртото тримесечие на 2008 г. и второто тримесечие на 2009 г !  Ако ползваме онлайн банкиране защитата от тях е задължителна!
Ето някои елементарни препоръки:

1. Никога не пускайте програми, които не знаете от кого са или не си спомняте какво представляват.

2.Внимателно преглеждайте какво получавате в пощата, защото най-традиционният начин за зарибяване е именно през e-mail.

3. Не отваряйте приложения към електронните писма, които не сте очаквали да получите, особено ако подателят е неизвестен. Винаги използвайте противовирусна програма за проверка на файловете преди тяхното отваряне.

4.Пазете се от файлове, свалени чрез програми за споделяне посредством p2p (peer-to-peer) като KaZaA или Gnutella. Това е един от най-известните начини за разпространение на троянските коне.

5. Не влизайте в сайтове, настояващи да ги гледате с IE при разрешен ActiveX

6. Не се предоверявайте на антивирусната си програма. Наскоро имах случай при който мойта антивирусна плюс една друга програма и още два онлайн скенера не можаха да открият троянец. Използвайте повече програми за сканиране\ има онлайн такива\  или програми, които са насочени към определен тип заплахи. Ако едната не успее да открие заплахата ще го направи другата!
7. Използвайте задължително защитна стена.

Още няколко типа вируси

Понеже вирусите са хиляди и постоянно се измислят нови, за да приключа поредицата ще представя още  само няколко от основните вида, за да премина към много по опасните вирус- програми.!

1. Макро вирусите
Макро вирусите може да се изпълняват само в програми, които поддържат макроси. Microsoft Word и Microsoft Excel са най - често използваните програми за заразяване с макро вируси, създавани на Visual Basic for Applications или WordBasic.  От тук нататък, в зависимост от кода на макро вируса, могат да протекат най-различни действия, променящи самия документ или системните настройки на програмата или компютъра.

2. Биокомпютърните Вируси

Те представляват нещо като един вирус разделен на две "половини" които са програмирани да се търсят взаимно (една-друга) и когато се открият да се съединят и да образуват вируса. Всяка (коя да е)"половина" поотделно е безобидна но ако двете се съберат заедно вируса образува и се активира и нанася своят удар срещу софтуера.

3.· Бинарни вируси
Това са вирусите които са написани на машинен език и също като биокомпютърните вируси са в две части които взаимно се търсят една дурга. Това че са написани на машинен език ги прави малки и трудно засечими.

4. Java вируси
Това са вируси които могат да заразяват само Java програми и заразяват всякакви компютри и операционни среди защото се стартират не от ОС а от браузъра.

5. · WAP вируси
Те нападат GSM, Palm PC и лаптопи ако използват WAP. За сега няма данни за вредни кодове но се очаква да се получи нещо като разбъркване на мрежите, сривове, раздуване на телефонни сметки, разпращане на телефонни номера или адреси.

6.· Скриптови вируси (Script virus)
Използват се скриптови езици като Visual Basic Script и Java Script. Примери за скриптови вируси са LoveLetter и JS/Kak.worm. Ако желаете някой скриптов вирус да ви се лепне, посетете сайтове за cracking search.


7.Псевдорутерните
Вируси които само смущават трансфера на данни като предизвикват частични задръствания по мрежите и трансферните линий. Попаднали на подходящо устройство или в главният компютър на мрежа те започват да се размножавт и да предизвикват тотални задръствания по мрежите и трансферните линий и препращат информацията по различни вектори където тя се губи. E-mail и локалните мрежи са главното им поле на действие.

8.Информационни замърсители
Това са вируси със функций като на псевдорутерните само че за да предизвикат тотално задръстване и объркване на мрежите и на трансферните линий не е необходимо да са в главен компютър или устройство, а където и да било по мрежата и устройствата. Често тези вируси пращат пратка на адрес различен от този който потребителя е посочил или обявяват съществуващ адрес в мрежа за невалиден или ако се набере грешен адрес вирусите го приемат за валиден и пращат информацията в различни вектори на трансфер където тя се губи.


По нататък, когато ще търсим начините за защита ще спра на някои от тях, ако е необходимо.

Stealth вируси и Call вируси

Stealth вируси и Call вируси


При Call вирусите недостатъка е че при заразяване на файла се увеличава неговата дължина, което го прави лесен за откриване от антивирусните програми. За да прикрият обаче пирсъсъствието си някой от тях са се изхитрили! Маркира определени сектори като повредени-антививерусните прескачата тези сектори- като по този начин вирусът се изплъзват от проверката. За разлика от тях обаче Stealth вирусите използват специални тенхники за прикриване, което ги прави едни от най коварните вируси.    Налични са няколко добре познати, но рядко срещани експертни техники за прикриване, които включват "брониране", "дълбане" и "тунелиране". 
Най-простите методи за прикриване са блокирането на някои сектори, маркирани като физически повредени. По-сложните методи прилагат подобрени начини за маскиране, както и възможности за симулиране на неадекватни състояния. Тези прости средства за самозащита се реализират чрез допълнително включване на подпрограма за шифриране. Тя привежда преди активизиране шифрирания вирусен код в изпълнима форма. По този начин се затруднява идентифицирането от антивирусната програма, поради невъзможността да бъде открит явен отключен символен низ.
Върховите постижения засега включват динамична промяна на ключа, метода, дори и алгоритъма на шифроване и изпълнение на вирусната програма. Този процес се нарича мутиране на вирулентният код и прави почти невъзможно откриването и дезинфектирането. Всичко това в комбинация на антитрасиращи методи и наличието на голямо количество дезинформация, пренасяна и променяна динамично в кода на вируса го прави изключително опасен.  
  В много от случаите принуждават антивирусните програми след сканиране да докладват, че няма засечена вирусна инфекция. Почти винаги кода на stealth вирусите е алгоритмично заключен, като шифърът се променя при всяка мултипликация на вирусния код.Стига се до създаването на вирусни семейства, елементите на които поединично не застрашават системата, но събрани заедно изграждат вируса-майка .В допълнение на това, някои резидентни stealth вируси употребяват защитни техники, които правят невъзможно конвенционалното търсене, като проверка на контролните суми.
Например, вирусът може да стои в паметта, и само когато бъде направена заявка за писане върху дискета, той да се активира.   Лесно избягват сканиранията на антивирусните програми (чрез криптиране на програмния си код или се крият в паметта) и им пречат да открият промените в заразените от тях файлове, като им предоставят стари данни за същите файлове.




Освен познатите защитни програми можем да използваме програмите:



1.(behavior Blocking)


Програмата за блокиране по поведение следи действията на различните файлове в компютъра, като предпазва операционната система и свързаните с нея файлове от нежелана промяна. Програмите за блокиране по поведение, могат да наблюдават регистрите (registry) на Windows и да предупреждават потребителя, ако някоя програма направи опит за промяната му. Така потребитреля може да разреши (ако например инсталира нов софтуер) или да откаже промяната (ако някоя злонамерена програма се опитва да се запише в компютъра). Блокирането по поведение е чудесна добавка към останалите възможности за защита на операционната система.

2.Проверка на Интегритета (Integrity Checker)
Програмите за проверка на интегритета сканират и поддържат база данни с важната информация в системата или записват критичните системни файлове. Ако някоя програма се опита да промени някой от тези файлове, софтуера за проверка на интегритета, ще уведоми потребителя и ще го помоли за съгласие. Програмите за проверка на интегритета, могат да помогнат много в защитата на Вашата компютърна система, но те изискват по-високо ниво на познание в областта на вирусите и компютърния софтуер.

В някой от следващите постове ще се спра по подробно на тях.

Полиморфичните вируси

В процеса на заразяване вирусът записва във файла или системната
  област на диска уникална за себе си последователност от символи, наречена сигнатура.
  Тъй като един от най-често срещаните методи за откриване на вирус е по неговата
  сигнатура, авторите на вируси са стигнали до идеята да използват специални алгоритми
  за кодирането й с цел затрудняване на определянето на сигнатурата от страна
  на антивирусната програма.

Т.е те . мутират!

Много трудни за засичане, идентифициране и премахване, защото те постоянно променят своя код, за разлика от файловите вируси,които  вмъкват код в някои части от оригиналният файл. Няма два еднакви кода на един и същ полиморфичен вирус, който е способен да направи хиляди самомодификации, с цел да се самопредпази от антивирусните програми! Полиморфните мутират след всяка инфекция, правейки откриването чрез сигнатурата на вируса невъзможна. Целта е да се победи сканиращата програма.По-ефективен начин е използването на криптиране. Въпреки че основните методи за сканиране (като претърсване на кода за определени низове) не могат да намират полиморфните вируси, специално конструирани претърсващи средства, въоръжени за разпознаване на кодирани схеми, могат да ги откриват.



Пример -Бронираните  вируси. Те защитават себе си чрез използване на специален програмен код, който прави много трудно тяхното проследяване, дизасемблиране и разбиране. Този "обвиващ код" отклонява наблюдателя от действащия код. Периодично вирусът може да прикрива себе си чрез използване на разсейващ код, който показва неговото местоположение различно от действителното.

Полиморфните вируси не са непобедими, но изискват от антивирусните програми много повече старание. Какви средства трябва да притежава антивирусната ни програма и какви други програми можем да използваме за защита и откриване следващитт път.

Файлови вируси

В този случай обект на атаката е файл в дадена операционна система.Компютърните вируси инфектират всички файлове, до които получат достъп. Това са най-често изпълними файлове. Заразяването на файлове е и в основата на разпространение на вируса.. Вирусът променя даден файл-програма така, че освен самата програма  активира и копие на вируса, което също започва да заразява други файлове. Файловите вируси заразяват изпълними файлове, чрез вмъкване на код в някои части на оригиналния файл, така че този код да може да се изпълнява, когато някой се обърне към оригиналния файл. В някои случаи файловите вируси могат да надпишат цял файл или да изтрият оригинала и да създадат вирусно копие със същото име. Надписването на цели файлове води до пълна и невъзвратима загуба на оригиналните данни.Други файлови вируси използват друг метод за манипулация. Нападат source кода! Обикновено се гнездят в някоя от файловите библиотеки и при свързването се сглобява с останалите модули.
В някои случаи е невъзможно лекуването на заразените файлове и се налага тяхното изтриване. Какво обаче правим ако тези файлове са системни и отговарят, за работата на операционната ни система? Могат са де подновят със тяхни копия или да се използват други методи. Следва.

Boot секторни вируси

Всеки хард диск и всяка дискета, без значение дали са системни или не, разполагат с т. нар. boot sector.
 Boot sector. -  това са   сектори за първоначално зареждане. Вирусът се прочита от заразения стартов сектор на дискетата и се записва в стартовия сектор на системния твърд диск, след което заразява други дискове и дискети; наричат се още стартово-секторни вируси, които заразяват файловете и началния (boot) запис на диска. Тези вируси инфектират сектора за начално зареждане на дискове. Вируси, които заразяват главния запис за начално зареждане (Master Boot Record - MBR), може да инфектират сектора за зареждане на дискети. Boot sector вирусите се разпространяват чрез заразени флопи-дискове. Това обикновено се случва, когато потребителя постави дискета във флопи-дисковото устройство. Когато системата се стартира следващия път, компютърът се опитва първо да зареди от флопито. Ако дискетата е заразена с boot sector вирус, то той ще се запише в boot sector-а на твърдия диск.

С няколко думи ако флопито ви е било заразено -заразявате и хард диска си!  

Как стоят нещата днес обаче при СД-та и други носители, които заместват флопи дисковете?
Отговорът е положителен! Като особено трябва да се внимава със флашките! Новите носители на информация също могат да станат обект на зараза! Като предпазно средство можем да забраним функцията AutoRun, чрез която някои вируси са пригодени да се инсталират автоматично. Други превантивни действия, които можем да предприеме са
1. Имунизация на системата против Autorun.inf файлове
2.Имунизация на USB флаш устройство(а)
 На което ще посветя отделни статии.

BIOS вирусите

Какво представлява   BIOS?
Той представлява нещо като вход за компютъра.
Едно от основните й предназначения е да изпълнява ролята на програма за начално зареждане, наред с възможноста да съхранява множество настройки, които управляват ресурсите, които има всеки един компютър.
BIOS оперира с компютъра на “ниско” ниво, започвайки още с включването на компютъра.
BIOS -ът предава управлението на програма от по-високо ниво на операционата ни система! BIOS представлява  чип (памет) на дънната платка със записаната  в него програма. Когато включим  компютъра първите надписи, които виждаме  са от BIOS-а. При включване на компютъра тази програма започва да се изпълнява, прави разни тестове и настройки и накрая търси и стартира операционната система. BIOS също се грижи се за много от хардуерните устройства като монитор , хард диск, флопи, DVD/CD устройство понеже съдържа част от необходимите данни, за тяхното конфигуриране.
Точно заради това  борбата с BIOS    вирусите е най трудна понеже те могат да контролират целият хардуер и софтуер. Често пъти вирусите разбъркват данните и  настройките до степен-компютърът да  не може да стартира! Тогава се налага презаписване на BIOS -а и други трикове, за да се  решат проблемите. .
Биоса предлага конфигуриране на някои настройки, които биха могли да бъзат полезни и които не се препоръчват за начинаещи! Но за тях друг път. Защитата на компютъра е комплексна и не може да се изведе във един пост.

Какво трябва да знаем за вирусите?

Защитата от вируси е една от основните ни задачи при защитата на компютъра. Ето защо ще се спра на някои основни видове вируси, които не е зле да познаваме.

Какво  представляват вирусите ?

Вирусът представлява компютърен код, който се прикрепя към даден файл и изпълнява определени инструкции. Основното при вирусите е че те се копират и разпространяват по всички възможни начини. Игри, файлове, модеми, оптични кабели и т.н.Основната им цел е поразяване на операционата ни система.При вирус-програмите целите са много по сериозни -като кражба на информация, пароли, дори и банкови сметки.  Всеки вирус или вирус- програма работят по определен начин ето защо ще се спра на тях  поотделно. Най лошото е че, някои вируси могат да заразят антивурсната ви програма, която иначе е предназначена да ви пази! Заразените файлове се разпознават по специален низ наречен ключ.Но това е работа на антивирусната програма.
1. Резидентни вируси

Този тип вируси се наричат още файлови инфектори. Основното при тях е че се скриват в паметта на компютъра! Наречени още RАМ- вируси.Някои от тях могат да ви изведат съобщения, за недостатъчна памет, въпреки че имате такава налице. Интересното при тях е че те остават активни само до изключване на компютъра. Заразяването става чрез функциите на операционната система или на BIOS-a. От паметта вируса може да се размножава и да повреди определени файлове или цели програми.

- Какво представлява оперативната памет?
Оперативната памет е общо указание за производителността, което се измерва в мегабайти или гигабайти: Колкото по-голямо е числото, толкова по-бързо работят програмите.
По принцип тя се дели на ROM (Read Only Memory) и RAM (Random Access Memory). Тя
предоставя данни, които трябва да бъдат обработени или инструкции, които процесорът трябва да изпълни. Най-близка до процесора и най-често вградена в него е малка по-размер памет, наречена кеш памет (процесорен кеш). В оперативната памет се съхраняват програми, които се изпълняват към момента от процесора. Т.е. процесора първо проверява в кеш памета и ако там го няма заданието се отправя към RAM паметта.
Паметта с произволен достъп е важна, понеже от нея зависи колко и какви програми ще може да изпълнява компютърът ни едновременно. Когато компютърът стартира програма, част от нея се копира от твърдия диск в RAM-а, а от нея - в регистрите на процесора. Всички задачи, които сме дали на компютъра си, стоят записани в RAM. Ако системата обяви, че вече нямате памет, значи сте дали прекалено много задачи и те вече не се събират в RAM паметта.RAM паметта е само за изпълнение на текущи задачи и не се запазва, след като изключите компютъра.Има два вида RAM в зависимост от технологията.Двата типа са динамична и статична RAM (DRAM и SRAM).За трайно съхраняване на някои данни се използва т.нар. ROM памет.Веднъж записана на ROM чип, информацията не може да се променя и само може да се чете. Виртуалната памет се използва при недостатъчен RAM . Данните се прехвърлят на част от хард диска, но това прави намирането им по трудни и производителността по бавна.

Т.е. при ниска производителност на компютъра или при трудна работа, зацепване, увисване, недостатъчна памет е доста вероятно да имате прихванат вирус. Антивирусната, която използвате трябва да извършва проверка както на паметта така и на стартиращите програми- които не е зле да се сведат до минимум, за по добра и бърза работа на кокпютъра. Разбира се има и други необходими подробности, които ще прибавя със времето им. Следва!